За книгата: година / - Благодаря ви от сърце, докторе, че не се уплашихте да ми направите аборт преди деветнадесет години. Благодаря... - И жената се покланя до кръста... Това е от „последната дума” на подсъдимия главен лекар Конкин. Жената благодари на лекаря за това, че и тя като нейна съселянка не е родила син преди деветнадесет години. Защото те отведоха деветнадесетгодишни момчета от селото си на война в Афганистан и там бяха убити и брутално осакатени „Книгата на последните думи“ е ужасна книга. Страшен със своята обикновеност, с обикновеността на описаните в него истории. Обикновено за страна, която се наричаше най-миролюбивата, най-добрата. В тази страна нормата беше да се шпионират взаимно, подслушват и информират. Провокатори, убийци са идейни комунисти, престъпление е да се ремонтират обувки, да се използват модерни технологии за отглеждане на добитък , ще ухапе до смърт. И тези кучета се хранят по-добре от хората. Тридесет и пет престъпления са описани в „Книгата на последните думи“. И на всеки престъпник се дава последната дума в съда. Като в индийски филм, авторът позволява на героите си да изразят всичко докрай, да поставят точката на i. И тези герои с детска непосредственост ни описват сцени от театъра на абсурда, който повече от седемдесет години се наричаше Съветски съюз…